Юлиян Табаков е завършил СХУ за приложни изкуства – София, специалност „Детски играчки“, сценография в НХА „Николай Павлович“, София и скулптура в ENS des Beaux-Arts в Париж.

Първата му професионална изява като сценограф и режисьор е авторският спектакъл „Три сестри“по Чехов – постановка на НДТ „Сълза и смях“(сезон 1999-2000 г.). От 2002 г. работи в Швеция с „Teater Giljotin“- Стокхолм, „Uppsalastads teater“- Упсала, „Gjotebogstads Teater“– Гьотеборг, „Norbottens teater“– Люлеo, където прави сценографските и костюмните решения за постановките „Дългият път на деня към нощта“от Юджин О’Нийл, „Кой се страхува от Вирджиния Улф“от E.Олби, „Зимна приказка“от Уилям Шекспир и много други. През 2007 г. прави сценографията и костюмите за: „Бурята” от Шекспир в „Mazasis Teatras” - Вилнюс, 2008 г.; „Троил и Кресида” от Уилям Шекспир в „Театр Имени Е. Вахтангова“– Москва, 2011; „Младият принц и истината“от Жан-Клод Кариер в „Столичен Куклен Театър“– София, 2012; „Идиот 2012“по Ф. М. Достоевски, Народен театър „Иван Вазов”.

През 1998 г. получава трета награда за мода „Smirnoff“, през 2011 г. – отличие „Златен Век“за принос в развитието на българската култура, а през 2016 г. и 2018 г. наградата „Стивън Доханос“от „Обществото на Илюстраторите“,част от „Музея на илюстрацията“,Ню Йорк.

През 2012 г. завършва първия си документален филм „Цветанка“.Филмът е представен на 25 фестивала и получава 13 международни награди; през 2013 г. е част от официалната програма на „Седмица на документалното кино“в МоМА – Ню Йорк. Прави няколко самостоятелни изложби в София, Русе, Пловдив, Прага и Стокхолм, както и илюстрации за детски книги и стихосбирки.

НИЕ, ЧУДОВИЩАТА винаги се опитваме да се харесаме на новодошлите в нашето обиталище. По всякакъв начин!

НИЕ, ЧУДОВИЩАТА правим всичко, само и само да ни обърнат внимание. 

НИЕ, ЧУДОВИЩАТА водим двойствен живот – през деня спазваме общоприетите норми, а в мрака ставаме жертви на своите страсти.

През 2013 г. Юлиян Табаков прави костюмите за „Веселите Уиндзорки“с режисьор Ръсел Болъм за Народен Театър „Иван Вазов“. Част от тях са маски, зад които героите се скриват, за да изплашат до смърт един от тях. Докато авторът ги документира, година и половина по-късно, маските се свързват по специален начин с неговите лични наблюдения и размишления за човешката природа. Така се ражда серията „Ние чудовищата“или кратък портрет на самите нас, представящ в серия от изображения, подобно на комикс, изкуствената и болезнена външност, криеща зад себе си истинската и крехка същност на човека.